Почерпен влиза в бутик. Хубава млада...

Почерпен влиза в бутик. Хубава млада продавачка любезно го пита: - Да ви покажа нещо? - Ако може първо ц*ците, после дупенцето…
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
Към 4-5 сутринта е, младеж излиза от нощен клуб доволно подпийнал. Пред клуба обаче има само едно такси.
Отваря пича врата и пита колко ще му струва да го закава до вкъщи (в другият край на града примерно). Бакшиша казва спокойно 15 лв. Младежа почва да се мръщи и цупи и какво му остава друго освен да се пазари - има само 8 лв. Пазари се, пазари се ама таксиджияра не се навива. Кво да се прави, такъв е животе - пича се прибира пеша.
След една седмица пак към 4-5 сутринта от същият нощен клуб излиза пак същият младеж и пак доволно подпийнал.
Поглежда той и какво вижда - пред клуба една редица с таксита чакат клиенти и най-последен от всички е ония бакшиш от миналата седмица, дето го остави да си ходи пеша.
Мадежа се устремява към първото чакашто такси, отваря и пита за колко ще го закарат до вкърщи (сищото място като преди). Бакшиша отговаря 15 лв.
- Добре, супер - вика младежа - само, че ще ти дам 30 и ще ми направиш и една свирка. Става ли?
- Марш от тука пед*раст гнусен ... - ги заредил таксиджията.
Младежа обаче упорито от такси на такси продалжавал с това и всички го изхвърляли като мръсен парцал даже един щял да го бие почти.
Та така от такси на такси стигнал до ония от миналата седмица. Отваря пича вратата и пита:
- Колко ще ми вземеш до XYZ?
- Ами 15 лв - вика бакшиша.
- Добре - отговаря малдежа - ще ти дам 30 лв ама ще минеш съвесем бавно ама много много бавно покрай колегите ти на опашката, ще им се усмихваш и ще им махаш с ръка.