Тя. - Искам ягоди. Той носи...

Тя. - Искам ягоди. Той носи ягоди, подготвен. - Заповядай. Опитва. - Не искам ягоди. Искам хамсия. - Ето ти хамсийка, хапни си. - Не искам хамсия... - Друго нещо ли искаш? - Искам! - Какво искаш? - Праскови искам. Носи праскова. Обелена. - Заповядай? - Не искам! Лигава ми е. Искам... Не знам... Искам хляб с масло и сирене. 3 минути по-късно. - Ето ти филийка с масълце и сир... - Каква е тая смрад! Не искам сирене!! - Добре. Отнася филията. - Искам... Лайно. - ЛУДА ЛИ СИ! Какво лайно, откъде да го взема! - Ами от кенефа! Отивай! Десет минути. Носи поднос с лайното. - Какво е това? - Как какво! Нали ти го искаше! - Посоли го! Посолява го. - Ръсни му черен пипер. Ръсва му. - Опитай го как е. - НЯМА ДА ГО ОПИТАМ! СЪВСЕМ СИ ОТКАЧИЛА! - ОПИТАЙ ГО ПЪК! Това се повтаря няколко пъти. Накрая с върха на вилицата той го опитва. Прави гримаса... - Как е? - Как искаш да е - ЛАЙНО! - Тогава не го искам...
В едно царство се повила Ламя. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият - а именно който убие Ламята. Давал дъшеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукаци и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и "овцата" пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. "Я! Закуската сама дошла..." - казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал "вземането на своето". Иху аху! Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали на саме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало...
- Кой пък сега чука? - троснато запитал Иван.
- Ас са ти каса кой цука...