Мамо, може ли да изляза...

- Мамо, може ли да изляза с тази пола?
- Не!
- Е защо? Какво толкова има?
- А бе, сине, виждат ти се топките с нея!
Каракольо комитата караше коня към комитското кладенче. Кривна козения капак, курдиса кремъклийката към камата - красавец канара! Кръстосвал курове, кории, камънаци; клецал, каквото кацне; краставо куче, кьорави калугерки, куц кмет, каки... Когато кривна край канарата, катурнато камъче клопна край коня. Каракольо комитата киризи козарката Кера, която клекнала кендзаше кротко.
- Какво киризиш, Кольо, кендзам! - кресна Кера.
Кольовият кафяв клефук кипна.
- Керо, ку*во кална! Какво крякаш като кокошка кльопачка? Ке къртиш!
Кака Кера кандиса. Клекна, кльопна кавала като коза краставица, като крава кочан. Каракольо клатеше, кака Кера квичеше. Коластра като каймак колоса какината Керина катеричка. Каракольо каталяса. Кандилкайки керестето качи коня клюмнал. Когато крантата кротна край комитското кладенче, Каракальо къртеше като кютюк.
Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита:
- Де беше бе, тате?
- Аааа на благо бех сине.
- Кво благо бе, тате!?
- Аааа благо сине, благо...
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също...
Накрая детето не издържало и попитало:
- Къде го това благо бе, тате?
- Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери...
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
- Какво искаш, момче?
- Амииии .. благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
- Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
- Искам още благо.
Носят му трета филия, ама онова се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Къде скиташ бе?
- Аааа на благо бех.
- И кво стана?
- Ми двете ги оправих ама третата само я излизах...