В супермаркета винаги заставам на тази...

В супермаркета винаги заставам на тази каса, на която човекът преди мен е взел нещо, чиято цена не я знае никой, и трябва да чакаме супервайзера да дойде от Индия с подводница, да я каже.
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...