- Не се бутай!
- Не се бутам!
- Стой спокойно и си чакай реда!
Диктора:
- Слушахте радиопиесата "Снежанка и седемте джуджета".
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Общо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"