Вървяла си Червената Шапчица, през големия...

Вървяла си Червената Шапчица, през големия град до радиото, за да поздрави баба си, за рожденния ден. Както си вървяла по улицата, до нея спряла една лимузина, с тъмни стъкла. Задното стъкло бавно се спуснало, от там се показал костюмиран вълкът и попитал:
- За къде, си тръгнала Червена Шапчице?
- Ами, отивам до радиото, да поздравя баба си за рожденния й ден.
- Имаш късмет, Червена Шапчице, защото аз съм шефът на радиото. Качвай се в лимузината и ще я поздравиш!
Червената Шапчица се качила и потеглили. По пътя Червената Шапчица казала развълнувано:
- Толкова съм Ви благодарна. Ще направя всичко за Вас!
А вълкът това и чакал. Веднага свили в една тъмна и тесна пряка, вълкът си разкопчал дюкяна, извадил си инструмента и казал:
- Е, Червена Шапчице, почвай!
- Ама аз... такова... много съм притеснена... за първи път ми е...
- Не се притеснявай, винаги има първи път.
- Е добре - казала Червената Шапчица.
Тогава тя му хванала инструмента с ръка, отворила уста и започнала:
- Скъпа бабо...
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия... - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...