Преди 1989 г.в Детмаг влиза майка...

Преди 1989 г.в Детмаг влиза майка с 6-годишния си син да разгледат какво има.Малкият си харесал някаква играчка,но майка му се мъчи да му обясни,че сега нямат толкова пари.
-Не можем сега, миличко, като вземе заплата тати, тогава ще дойдем пак.
-Знам си аз, пак ще ме излъжеш, а аз нямам с какво да си играя.
-Няма, обещавам! Хайде сега да си ходим и като се приберем, ще си играем заедно.
-Добре, ама на "семейство".
-Добре, добре, на каквото кажеш.
Прибрали се в тях и малкият от вратата още наредил:
-Ти върви в спалнята и ме чакай на леглото съблечена!
Майката се учудила много на това, но нали обещала, пък и била любопитна да види как ще се развият нещата по-нататък.
Пет минути след това тя вече лежала на леглото чисто гола и чакала. В това време в стаята се появил малкият с препасана хавлия на кръста, подпрял се с една ръка на касата на вратата и казал:
-Майка ти и боклук да е.а, само за е...е си мислиш, а не можа да намериш пари да купиш на детето си една играчка!
Вървяла си Червената Шапчица, през големия град до радиото, за да поздрави баба си, за рожденния ден. Както си вървяла по улицата, до нея спряла една лимузина, с тъмни стъкла. Задното стъкло бавно се спуснало, от там се показал костюмиран вълкът и попитал:
- За къде, си тръгнала Червена Шапчице?
- Ами, отивам до радиото, да поздравя баба си за рожденния й ден.
- Имаш късмет, Червена Шапчице, защото аз съм шефът на радиото. Качвай се в лимузината и ще я поздравиш!
Червената Шапчица се качила и потеглили. По пътя Червената Шапчица казала развълнувано:
- Толкова съм Ви благодарна. Ще направя всичко за Вас!
А вълкът това и чакал. Веднага свили в една тъмна и тесна пряка, вълкът си разкопчал дюкяна, извадил си инструмента и казал:
- Е, Червена Шапчице, почвай!
- Ама аз... такова... много съм притеснена... за първи път ми е...
- Не се притеснявай, винаги има първи път.
- Е добре - казала Червената Шапчица.
Тогава тя му хванала инструмента с ръка, отворила уста и започнала:
- Скъпа бабо...
Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!