При някой живота е шоколадов, при...

При някой живота е шоколадов, при мен, горе-долу цвета е същия.
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Шофьор на междуградски автобус се прибира към гаража и взема на стоп монахиня. Тя сяда до него отпред и започва да бъбри - била монахиня едва от 3 години, още била съвсем млада, с*ксуалното въздържание й тежало най-много, било в разрез с природата и т.н - докато накрая го пита в прав текст дали иска да я чука. Шофьорът незабавно отбива гаси двигателя, помъква я към задните седалки и почва да се събува. Тя обаче го спира и казва:
"Искам да уточним две неща. Първото е дали си женен, защото не искам да развалям семейства, грехота е"
Шофьорът отвръща, че разбира се, не е женен.
"Второто" - продължава монахинята, "е ,че..знаеш - не мога да отида в Рая, ако не съм девствена, затова имаш ли нещо против да е отзад?"
"Няма проблем", отвръща разлигавеният от нетърпение шофьор.
Свършват и той подкарва автобуса. Стига до мястото, където монахинята трябва да слиза и той казва:
"Извинявай, обаче преди малко те излъгах - истината е, че съм женен"
"Всъщност и аз малко послъгах", отвръща монахинята. "Истината е, че отивам на маскен бал и истинското ми име е ДЖОРДЖ"