Един върви по улицата и спира...

Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
Двама приятели седят в ресторант, единият казва на другия:
- Ако отидеш и пляснеш оня плешивия по главата ти давам 10 лева.
- Нямаш проблеми!
Отива, удря го по темето и казва:
- Жоре, ти ли си бе приятел? От кога не сме се виждали?
- Съжалявам, имате грешка - отговаря плешивия.
- О, извинете ме!
Връща се и приятелят му казва:
- Евала, ако го направиш още веднъж 100 лева ти давам!
- О-о-о-о, пак нямаш проблеми!
Отива, нашия човек, и пак, пля-а-а-с по темето:
- Абе Жоро, кво се правиш на ударен бе? Аз съм, Пешо, не ме ли позна?
- Господине, казах ви вече, имате грешка! - ядосано отговаря "Жоро" и се мести на друга маса.
Приятелите отново разговарят (и ядат, нали са на ресторант все пак), тоя с многото пари пак казва:
- Браво, евала, машала! Ако го пляснеш трети път ще ти дам още 200 лева!
Отива приятеля му пак при плешивеца, пак пляс и пак диалог:
- Абе Жоро! Жоре, да знаеш какво стана! Виждам един, на тебе прилича, два пъти го бъркам с тебе, а ти си бил на друга маса!