Две приятелки: - Мила, ама ти...

Две приятелки: - Мила, ама ти знаеш ли, че леките жени си говорят на "сю". - Ама сюриозно! - Сювсем!
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
Един тонрежисьор се залюбил с омъжена девойка в нета(Колко била девойка само тонрежисьора знаел, но да приемем , че е такава ).
След дълги безсънни нощи на чат и виртуални описания кой какво би направил на другия само ако му падне решили да се видят. Изчакали мъжа не девойката да замине в командировка и една вечер след работа тонрежисьора прескочил към нея. Отишъл и моментално се награбили. Това било неудържимо привличане. В момента , в който се разхвърляли и нашия човек се качил върху голата мома в стаята връхлетял разярен мъжа и ( А, уж бил заминал в командировка, но той отдавна подозирал любимата си , че не всичко е само чат).
- А , бе ти какво правиш върху жена ми? - рекъл мъжа.
- Ми как какво ?
- Не виждаш ли ? Слушам музика.
- Е , как така слушаш музика бре? Като ти си заврял глава между ц*ците и?
- Ми на чуй - рекъл тонрежисьора.
Мъжа малко недоверчиво, но все пак с любопитство заровил глава между гърдите на жена си. Сложил едната на едното ухо, не чул нишо. Сложил ухо и на другата гърда и пак не чул нищо.
- А, бе ти мен на будала ли ще ме правиш бе? - разкрещял се той.
- Нищо , ама нищо не чувам.
И тогава тонрежисьора казал:
- Е, как искаш да чуеш , та ти си забравил да пъхнеш жака .