- Скъпа, къде си? - В колата съм, изгубих се! - Включи навигацията! - Няма! Скарани сме!!!
Заека и вълка се натряскали в една кръчма, и понеже не успели да се приберат, легнали на една полянка. На сутринта Заека се събудил по рано и гледа Вълчо мъртво пиян не може да мръдне, и си вика я сега да му скроя един номер. Намерил един голям прът и му го заврял отзад. След малко вълка се събужда, и пита к'во става, и докато пита бързо тича зад храстите. Чува се страшен рев, страшно викане. Спрял се за около 30 секунди и пак почнал. След малко отива при заека, и му казва: - Мале зайо, не знам какво сме правили вчера, ама си изсрах гръбнака! - Ахееее ясно, ама защо спря да викаш по едно време и пак почна? - Е как наместих си го отново!
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!
Сподели