Две блондита си говорят на летището...

Две блондита си говорят на летището и едната казва:
- Абе виж го тоя самолет колко е голям... как така успява да литне?
А другата отговаря:
- Абе ти тъпа ли си? Я виж като е на небето колко е малък!
Заспива един редник, както си седи на пост и неочаквано минава старшината. Взима му той автомата и го буди:

- Я, ставай ти, бе! Сваляй каската - редника я сваля - А сега пикай! - редника пикае - Сега пий...

Няма какво да прави, автомата срещу него - пие. Връща му старшината автомата и казва:

- Повече да не се повтаря!

Ама оня решил да си го върне и държейки оръжието казва:

- А, господин старшина, ето ви каската. Серете! - няма какво да прави старшината, сере. - А сега яж.

Яде старшината и си заминава без нищо да каже.

Минават месец/два, в подделенито на нашия редник идва старшината на проверка. Главния в подделението ги предупреждава:

- И да се държите прилично, 'щото лошо ви се пише иначе.

Идва старшината, нашия излиза с ведра крачка от строя, удря приятелски старшината по рамото и вика:

- Ооо, как сме? Как вървят работите? Всичко ОК ли е?

Дръпва го командира и казва:

- Абе, как ще приказваш така на старшината?

- Спокойно, ний със старшината колко сме яли и пили...
Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
- Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
- Какво се е случило, тате?
- Абе, има тука в селото един, Пешо се казва...
- Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение...
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
- Здрасти. Ти ли си Пешо? - пита Крали Марко.
- Аз съм
- Ти мен познаваш ли ме?
- Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
- А този, познаваш ли го? - пита Крали Марко и сочи баща си.
- Тоя ли гнусен педал? - крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
- Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? - отново пита К.М.
- Да, познавам те! Ти си...
- А този, кой е? - отново посочва баща си К.М.
- А, този капут нещастен! - отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
- Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? - отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
- Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения...