Семейство белгийци лети в самолет. По...

Семейство белгийци лети в самолет. По едно време пилотът съобщава:
- Уважаеми пътници, първият двигател отказа. Ще имаме половин час закъснение.
Минало време, пак първият пилот говори :
- Уважаеми пътници, и вторият двигател отказа. Закъснението става един час.
Тогава мъжът се обърнал възмутено към жена си :
- Скъпа, а представяш ли си, ако и другите двигатели откажат? Цял ден ще си отвисим тука...
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Някаква млада двойка-годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
- Заповядайте вътре, чеда мои! - казал им Свети Петър.
- Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може - не щем да влизаме.
- Чакайте тук, отивам да проверя. - казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак - ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?"
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили...
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
- Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
- Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме. А може ли да се разведем после?
- Аман от вас! - викнал гневно Свети Петър. - Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!