Някаква журналистка, отишла да интервюира двама...

Някаква журналистка, отишла да интервюира двама овчари, живеещи сами високо в планината.

- И как, издържате толкова време без жени?

- Ами... земаш една дъска, пробиваш една дупка, слагаш малко вълна и ето ти женско...

След няколко месеца журналистката отива пак, но единият овчар го няма.

- Къде е приятелят ти?

- Ами, утепа'х го!

- Защо бе човек!?

- Ами, праща ме за вода един ден... пък аз забравих кофата и се връщам... И кво, да гледам - оня ми ти, награбил мойта дъска и я оправя...
Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3.00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!! След 30 секунда стъписване, дупето успява да отвори уста: - Дааа?! Познаваме ли се? - Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето. - Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето. - Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта. - Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!! - Напълно честна съм. Аз съм Смъртта. Тонът на момичето не търпи възражение. - Ееее, така ли изглежда смъртта?! - Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса? - Не, ама... За какво си дошла?! - Е, как?! За теб съм дошла... Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне... - Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти? Следва лаконичен отговор: - Нелепа.