Пешо бил много, ама много добър...

Пешо бил много, ама много добър човек. Помагал на всички от сърце и с каквото може. В отговор получавал само черна неблагодарност - удари под кръста, мизерии в службата, подигравки от комшиите и изневери в семейството. След четири брака, седем смени на работа и десет различни квартири вървял Пешо един ден край реката мрачен и умислен. Изведнъж видял някакъв младеж да се дави. Скочил във водата и го спасил. Както го спасил и свестил, внезапно, в някакъв небивал порив, обърнал младежа по корем и го изнасилил. - Господине, какво беше това? - проплакал младия мъж. - Вие ме спасихте, направихте ми най-голямото добро, а после такава гавра... Защо? Пешо го погледнал строго и рекъл: - Щото много забравяте, бе! За-бра-вя-те!
Добрите момичета губят своята девственост през първата брачна нощ, лошите – при първия удoбен случай, умните – по два-три пъти;
Добрите момичета губят девствеността си с мъжа си, лошите – с пиян съученик, умните – с вибратор;
Добрите момичета се дават по любов, лошите – за пари, умните – когато сами поискат;
Добрите момичета четат приказки, лошите – Камасутра, умните – медицинска енциклопедия;
Добрите момичета вярват на мъжа си, лошите – не вярват на мъжа си, умните не вярват на никой;
Добрите момичета от от мъка плачат, лошите – пият, умните тръгват по магазините;
Добрите момичета се комплексират от размера на гърдите си, лошите – си слагат силикон, умните се гордеят с това, което имат;
Добрите момичета бродират вкъщи, лошите – висят по дискотеки, умните - сърфират в интернет;
Добрите момичета умеят да готвят, лошите – умеят да поръчават, умните – са на диета;
Добрите момичета владеят чужди езици, лошите – майчиния, умните – своя собствен;
Добрите момичета се отнасят към с*кса като към задължение, лошите – като развлчение, умните – като част от живота;
Добрите момичета си взимат в киното пуканки, лошите – презерватив, умните – червило.
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява... Решил и заека да провери - какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види - опашката - километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.
- Един килограм Жгмуди моля! - казал заека на магазинерката.
- Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.
- Добре дайте ми едно пликче тогава!
Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:
- Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!
Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето...
И какво да видят... Жгмуди!