Викам на баща ми: - Реших!...

Викам на баща ми: - Реших! Ща уча за професор! А той мъдрият ми отговаря: - По-добре учи за пед*раст! По-лесно ще ти влезе в г*за отколкото в главата!
Отивам на риба и цял ден – нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
„Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание.“
„Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате – ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби – цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.“
„Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!“
Гледам я аз – крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам – гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия
- Има надежда! - изкрещя Хилъри на върха на опустошителния оргазъм. Изхлузи се от Бил, който недоволно замърда с ръце и крака - същински бръмбар обърнат по гръб. Какво си мисли, че прави тая, още не е свършил! Хилари не го отрази, а трескаво се зарови в дамската чантичка, хвърлена край леглото. - Тук някъде трябва да е, тук някъде... Ето я! - покритите и с безупречен лак пръсти измъкнаха неугледна визитка, боядисана в европейско-синьо. На нея имаше само един анонимен телефонен номер и надпис на няколко езика, уведомяващ, че: - Изборните резултати са поправими! Нищо не е загубено! Докато набираше цифрите с трепереща ръка, тя се мъчеше да си спомни името, което беше съобщил резидентът, доставяйки и визитката. - Ало! - чу се кремъчно твърд глас от другата страна, в мига щом сателитът осъществи връзката. - Ъ-ъ-ъ - заекна Хилъри - Ъ-ъ, мистъ Светан Светаноф? Sir Hush