Тия ни побъркаха бе, без маска...

Тия ни побъркаха бе, без маска се чувствам като... без гащи.
Таксиметров шофьор намира на гарата едно самотно момиче, което от дума на дума се оказало, че е изпуснало влака за родното си място. Шофьорът предложил да го подслони и на сутринта да го откара обратно - то се съгласило. Отвел го в дома си и му послал да си легне на собственото му легло, а той на диванчето. По едно време го разбудил нейния глас:
- Ивинявай за неудобството, но ми е студено - той й дал още едно одеало и си легнали по местата.
След около 20-тина минути отново същото се повторило и шофьорът отново и дал още едно одеало - и така това се случило още няколко пъти. Накрая, когато момичето дошло за пореден път той не издържал и я попитал:
- Абе ти си ужастно много зиморничава, това винаги ли е било така?
- Ами да, когато бях по-малка баба идваше при мен в леглото да ме топлиV
- Абе ти луда ли си - едва 3 часа е, къде да ходя да търся баба ти сега - нервно отвърнал шофьора!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"