Двама заекващи мъже се срещат след...

Двама заекващи мъже се срещат след дълго време.
-Кк-акк сси пприяттеллю?
-Идеално съм бачкам, е*ъ ку*ви и така.
-Амма тти ккак гговвориш така ддоббре?
-Еми намерих 1 място има един приятел дето оправя такива като нас.
-я мМми ддай аддреса.
-Ето ти адреса, ама те предопреждавам че е трудно и боли, тря да се тарпи на болка!
-Нне ме иннтерессува, 50 годдини говвворя такка.
Добре, на другия ден утишал той на адреса, влязал при доктора а доктора казал:
-Така ти си тука за да се научиш да говориш шравилно, а не да заекваш нали?
-Дда
-Значи предупреждавам та, боли много!
-Ддаваи, давваи.
-Сабувай си гащите тогава, казал доктора.
-Ззащо ббе?
-Давай даваи не ми губи времето!
Сабул си гащите и в този момент доктора му я вкарал отзаде много яко а другия извикал:
-ААААААААААААА
-Много добре, много добре, утре сме със Б, отвърнал доктора.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - Е_ал съм му майката, и утре е ден!"