Един ловец отишъл в гората на... | Вицове

Един ловец отишъл в гората на лов за мечка. Прикрил се в шубрака заредил чифтето и зачакал. Минало известно време и усетил потупване по рамото...
Зад него седял един едър мадурест мечок с голямо кересте...
- И са кво да те правим, да те ядем ли щото съм гладен или да те е*ем?
- Може ли да ме нае*еш, аз имам жена, деца, бях лош няма повече така да правя! - примолил се ловеца и плувнал в пот и страх...
Надупил го мечока, ударил му той един голем с*кс щото отдавна не бил правил... мечката му беше избегала с мечетата от него заради с*ксуалните му фантазии и немечешката му похот всеки ден по три пъти без почивен ден... В ред на тия мисли мечоко с големото кересте напъваше пишман ловеца вече час... отръсквайки се от тея мисли, той се сепна от ужасните писъци на ловеца... беше прекалил с наказанието... отръпна се от жертвата си и се шмугна в гората... Горкият авджия с разцепен дирник бавно и уморено си вдигна панталоните и с улюляваща стъпка пое към селото... Пътят му за вкъщи минаваше през селската пивница и той реши да се отбие в нея за да поизмие срама с малко алкохол, а и да отпусне болката у дирнико... На третата чаша срама си остана, г*зът още го болеше, но той вече мислеше за отмъщение как ще окачи кожата на мадурестио мечок с големото кересте на стената си, точно над печката...
Удари още две ракии, усмихна се злобно, защото болката в г*за му се обади отново, стана и пое по пътя към дома... На сутринта стана рано, почисти пушката, зареди я и пое отново с бодра крачка... вечерта беше се намазал с крема на жена му и болката беше утихнала... Стигна гората, намери удобно място, прикри се и зачака с голямо търпение своя тримф и най-вече отмъщение... Унесен в тези си мисли, отново усети приятелско потупване по рамото... Беше същият мечок с големите мадури обаче еректирал щото мечоко помнеше кво тесно ду*пе има ловецо...
- И са да те ям ли... да те е*ем ли... кажи ми кво да те правим?
- Еми с*кс, ако може... нали знаеш деца, жена...
Натъртил го мечоко и го праснал пак ама вложил страст, щото помните мечката му беше избегала заради с*ксуалните му фантазии и ненасищането му... Както и да е... ръчка мечоко с големото кересте, ловеца пищи с ококорени очи и в унеса си за избягалата си половинка отново бе стреснат от едвам вече доловими стонове на авджията... доволен от себе си и този пред него мечока се шмугна в "раскете" оставяйки ловеца с разцепен дирник... Болката бе ужасна, срама още повече... с тая мисъл ловеца пое обратно към дома... Пътьом пак се отби в кръчмата удари три, болката в г*за му бавно отихваше, но се появяваше внезапно и напомняше със сълзи на очи за себе си... удари още 2 ракии и отмъщението се загнезди отново в съзнанието му... Изпи кило и беше решил да си върне за всичко на този похотлив мечок... кожата на стената, а топките и керестето щеше да ги отреже още преди да го разфасова... С тези си мисли той се прибра, намаза дирника си отново с крема на жена си, този път обилно и легна...
На сутринта почисти и зареди пушката и с не така бодра стъпка все пак 2 пъти го беха онодили, пое към гората... намери подходящо място, прикри се и зачака мига на своето отмъщение, триумфа на победата си над мечока... И отново потънал в тези мисли усети потупването по рамото си... с ужасна болка пръв г*зът му се обади, с пот по цялото му тяло страхът се включи хванат за ръка с резила... обръщайки се бавно мечоко му каза...
- А бе пич аз те мислих за ловец, а ти излезе пед*рас...

гласувай

Още вицове

- Казаха ми, че петелът ти е много странен и мързелив.
- Така е, за съжаление. Когато петелът на съседите кукурига, моят само клати глава в знак на съгласие...

гласувай

Гарванът седи на един клон със сирене в устата. Отдолу под дървото застанала една лисица:
- Гарване, ще ходиш ли до урните да гласуваш?
- Не!
В този момент сиренето паднало долу. Гавранът си помислил: "Ако бях казал да, щеше ли нещо да се промени?"

1 глас

Жена хвали мъжа си:
- Това, което харесвам у теб, е, че имаш много голям ум.
Мъжът:
- А?
- И този ум съм аз.

гласувай

Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...

гласувай

- Ало, Мими, купих билети за театър!
- Супер! Започвам да се приготвям.
- Правилно, започвай! Ще успееш, билетите са за утре.

гласувай

виж още вицове