Иванчо и Марийка си имали черно...

Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
-Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
-Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
-Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
Баща приспива малкия си син. – Тате, разкажи ми вместо приказка - защо хората гласуват на избори?! – За да изберат правителство, което да управлява страната. – И как функционира тази страна?! – ОК, ще ти го обясня съвсем простичко - аз, твоят баща - съм правителството. Защото в къщи командвам аз. Майка ти е законът. Защото за нея са важни редът и правилата. Баба ти е пресата, медиите. Защото тя винаги е наясно и знае всичко. Прислужницата е народът. Защото той върши най-трудната работа. Ти си съвременната младеж. А малката ти сестричка е утрешната надежда. Детето заспива замислено, а бащата горд от нагледните си практически обяснения загася лампата. Посред нощ, малкият се събужда да чишка. Чува шум в стаята на прислужницата, приближава се и вижда баща си в леглото с нея. Уплашен, тича в стаята на майка си, но тя спи дълбоко. Отива в стаята на баба си, но тя не го забелязва, защото концентрирано гледа сериал по тв. Връщайки се в детската, намира сестричката си с мокри памперси... Озадачен, малкият възкликва гневно: - Сега разбирам всичко - правителството мачка народа. Законът е заспал. Медиите си губят времето с простотии. Младежта е объркана. А надеждата за утре е осрана!