Иванчо и Марийка си имали черно...

Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало.
Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал:
Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата!
-Сигурен ли си, че това е нашето котенце?
-Много прилича но пак ще проверя!
На следващото междучасие Иванчо идва разочарован:
-Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли, и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни...
- АА... тъй... а златен писоар имате ли бе?
- Момент...
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!