Телефонен разговор с любимата от понеделник...

Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин...
- Алоо, кажи, Норо.
- Събудих ли те, меченце?
- Да.
- Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
- Добре.
- Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
- Не.
- Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
- Ще пусна пералнята.
- Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
- Да.
- Лъжеш.
- Да.
- Кога ми е рожденият ден?
- Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
- Мразя те.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
- Мисля си.
- Кога?
- Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
- И какво по-точно?
- Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
- Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
- И аз.
- Какво и ти!?
- Обичам те.
- Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
- Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
- Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
- И аз.
- Между другото ми дойде.
- Пак ли?
- Да.
- Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
- Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
- Добре.
- Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати
го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите
и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да
има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."