В час по литература, децата имали...

В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете.
И той започнал да срича лекинко :
- Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ...
- Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките !
- ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда !
- И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ?
- Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.