Ако не ви коментират постовете, спазвайте...

Ако не ви коментират постовете, спазвайте едно малко правило. Допускайте повече правописни грешки и гледайте какво ще стане...
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...