Три прос*итутки, майка, дъщеря и внучка...

Три прос*итутки, майка, дъщеря и внучка живеели заедно. Една вечер най-младата се прибрала вкъщи много обезкуражена.
- Как беше днес, скъпа? – попитала майка й.
- Зле – отговорила дъщерята. – Взех само двайсет долара за една свирка.
- Ау! – възкликнала майката. – Когато бях на твоите години една свирка вървеше по петдесет цента.
- Боже господи! – обадила се бабата. – По мое време се радвахме само и само да можехме да сложим нещо топло в стомаха си.
Един нещо го закъсал с тънката част. Решава да се консултира, с приятел.
- Препоръчвам ти доктор Делевски! - обяснява му приятелят - Миналата година и аз имах подобен проблем и той ми сложи чисто нов х*й. Сега съм безотказен.
- Ама, да не взема много скъпо? - притеснява се човекът.
- Е, 3000 лева струва операцията, но си заслужава всяка стотинка.
- А бееее, много ми се струва, пък и нямам толкова пари в момента. Не може ли да направи нещо като за 1000-1200 лева?
- Виж какво, аз ще ти дам телефона му, пък ти ще си говориш с него за цени. Каквото се разберете. - отсича приятелят.
Говорил човекът с доктор Делевски и се разбрали да го оперира за 1000 лева. Минала операцията, след месец се срещат с приятеля.
- Е, как е с новия х*й? - интересува се приятелят.
- А бе, нещо не съм много доволен, да ти кажа. - споделя човекът - Ту работи, ту не работи. Май не е както трябва работата...
- Я дай да погледна! - нарежда приятелят му.
Човекът си вади инструмента, приятелят го поглежда и казва:
- Амчи той ти е сложил моя стария!...
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.