Разбор на студентския празник: Студентите по...

Разбор на студентския празник: Студентите по История пиха до загуба на настоящето. Студентите по Културология пиха до пълна простотия. Студентите по Социология – докато станаха животни. Студентите - Филолози – до преплитане на езика. Студентите по Археология – докато станат на кокал. Студентите по Медицина пиха до загуба на пулса. Студентите по География – до загуба на ориентир. Студентите по Изобразително изкуство – до загуба на картината. Студентите по Журналистика пиха до степен, в която казват само истината. Студентите по Право пиха, докато стигнат позиция безпомощен свидетел. Студентите по Теология – до фаза на благославяне. Студентите по Икономика – до свършване на финансите. Студентите по Математика – до безкрай. Студентите по Физика пиха до загуба на съпротивлението. Студентите - Химици – до загуба на реакциите. Студентите по Педагогика – до забрава на първите седем години. Студентите по Психология пиха до достигане на несъзнателното. Студентите по Философия – докато намерят смисъл на съществуването си. Студентите по Информатика пиха до даване на системна грешка.
Възрастен професор се тътри по улицата. Изведнъж до него спира БМВ седмица, от там слиза изтупан пич и крещи:
- Професоре, как сте, помните ли ме? Бях ваш асистент в катедрата, докато не отидох в профсъюза. А сега ръководя Комисията по образованието и науката. Минете през офиса, ще пийнем по чай.
Професорът продължава да куцука нататък. Спира Майбах. Изскача представителна лелка и също крещи:
- Професоре, здравейте, помните ли ме? Бях ваша аспирантка в катедрата, докато не се омъжих за един депутат. Сега колекционирам замъци в Европа. Ето визитка, елате ни на гости в Монако, ще се повозим на яхтата ни, ще пийнем вино, ще играем едни карти.
Доволен професора професорът пуфти нататък по улицата. Спира ролс-ройс, изкача невзрачен тип и вика:
- Професоре, уважаеми, помните ли ме? Бях доцент във вашата катедра докато не започнах да търгувам с нефт. Елате ми на гости в Бояна, ще хапнем пържолки, ще пийнем по нещо.
Накрая професорът се домъква до дома си и преминавайки покрай кофата за смет, чува някакъв клошар, който се рови в боклука:
- Професоре, здравейте, как я карате, добре ли сте със здравето?
Професора:
- Как? И вие ли сте работили в моята катедра?
Клошарят обидено:
- Защо да съм работил, аз и в момента там преподавам!
13 фрази за живота:
1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой
6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея
7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш.