"Кой ми е ял от чинията?"...

"Кой ми е ял от чинията?" - попита татко-мечок.
"Кой ми е ял от чинията?" - попита мама-мечок.
"Кой ми е ял от чинията?" - попита сина-мечок.
И само Маша, гледайки говорещите мечки, разбра: "Трябва да спра тревата..."
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...