Аз не съм й първи… И втори даже… Пети съм. След телевизора, телефона, приятелките, компютъра.
Таксиджия качва монахиня и я пита:
- Искам да ви питам нещо, но не искам да ви засегна.
- Сине, когато си на толкова години, на колкото съм аз и си бил монахиня за толкова дълго колкото аз съм била, със сигурност си имал възможност да видиш и чуеш почти всичко. Сигурна съм, че нищо, което ти кажеш или поискаш ще ме обиди.
- Ами, винаги съм имал тази фантазия, че монахиня ме целува.
- Бих те целунала, синко, но трябва да си ерген и да си католик.
- Да, аз съм неженени католик.
- ОК! казала монахинята. Отбий в следващата алея!
Монахинята изпълнява фантазията му със целувка, която ще накара и прос*итутка да се изчерви. Таксиджията подкарва пак и скоро след това започва да плаче.
- Скъпо дете, казва монахинята, защо плачеш?
Прости ми, но съгреших. Излъгах и трябва да се изповядам. Аз съм женен и съм евреин.
- О! Всичко е наред! - отвърнала монаханинята. Моето име е Ричард и отивам на Halloween party.
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали, ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
- Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
- Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...
Сподели