Пострадал към адвоката: - Дадох на съседа...

Пострадал към адвоката:
- Дадох на съседа пари в заем. Обеща да ми върне в срок от един месец, а вече минават 6 месеца.
- Колко му даде?
- 600 лева.
- Имаш ли бележка с негов подпис за доказателство, че си му дал пари?
- Нямам.
- Хмммм... Тогава ето, прати му тази бележка да ти прати писмен отговор, че ако не ти върне хиляда и двеста лева плюс лихвите до края на седмицата, ще заведеш дело срещу него.
- Ама, аз му дадох само 600 лева??
- Така де! Като прочете, че му искаш 1200 лева без да се усети, ще ти пише да оспори, че ти дължи само 600 лева...
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!