В слънчев и мързелив пловдивски следобед...

В слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса й се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима. - Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция. - От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец. - Олии... Ми там всички ли сте такива високи? - Да, всички. - И мускулести? - Да, всички. - И толкова надарени? - Такива сме! - скромно кима мъжът. - И всички ли имате толкова злато? - Не! - сепва се звездният гост. - Само арменците!
Един човек отива в болницата и вика на доктора:
- Докторе, тая сутрин се събуждам, пипам-барам един т*шак имам.
- Айде бе, казал доктора. Я да видя, бе човек.
Пипнал доктора и констатирал, че са два па му рекъл:
- Два са бе човек ей сега ги усетих.
- Не е възможно докторе, ей го на един е.
- Добре човече, сега ще викна тука няколко сестри и колеги за да ти потвърдят.
Дошли хората пипнали човека и всички били единодушни, че са два. Тогава човека казал:
- Добре докторе щом вие и колегите Ви казвате че са два, на медицината ще вярвам.
Отишъл си човека по живо, по здраво. На другия ден обаче пак пристигнал в болницата и пак при същия доктор.
- Докторе, нещо сте ме излъгали. Тая сутрин пак се проверих, ЕДИН е бе докторе.
- Спокойно човече, ей сега ще се изредим пак всичките да проверим тая работа.
Изредили се пак персонала и отново били единодушни:
- Два са.
Добре докторе, пак на вас ще вярвам. Щом казвате, че са два, значи е така.
Тръгнал си човека, обаче пред болницата го вижда негов приятел и го попитал:
- Какво става бе приятел, да не си болен нещо? Вчера беше в болницата днеска пак, какво става?
- Не бе, в отпуска съм и няма кво да правя та хората ми чешат т*шаците.
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната прос*итутка, която го обслужва на кредит. Прости*утката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.