Двама мъртви си вървят към рая...

Двама мъртви си вървят към рая и си говорят. Единия пита другия:
-Абе ти от какво умря?
-От премръзване, а ти?
-От мъка!
-Е каква е тази мъка, та чак пък да умреш от нея?
-Бях сигурен, че жена ми ми изневерява и реших да я разоблича. Излъгах, че заминавам в командировка за два дена и я помолих да ме закара до гарата, там се направих, че се качвам на влака, помотах се малко и привечер се прибрах вкъщи. Влизам в спалнята, а жената чисто гола лежи на спалнята! Започнах да претърсвам къщата - в спалнята, под нея, в хола, стаите, балконите, в кухнята под масата, в шкафовете и нищо! Та затова си и умрях от мъка, че не успях да я сгащя!
-Ееее, ако беше отворил хладилника, сега и двамата щяхме да сме живи!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...