Продават стар папагал на пазара. Между...

Продават стар папагал на пазара. Между сергиите минава полицай и папагалът се развикал:
- Ченге - глупак! Ченге - глупак!
Полицаят се обидил и дал под съд птицата и продавача й. Съдът осъдил папагала да прекара една година в манастир.
След година същия полицай пак минава през пазара и гледа същия папагал, седи и мълчи. Полицаят се приближил и му казал:
- Нещо не викаш, а? Аз съм онова същото ченге - глупак.
- Късно е да се каеш, синко!
Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник...


“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.

Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.

Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа... Нека да вземем да пример нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва к`во да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ, нещо не схванах много добре. Нека да помисля...
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разрбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се еб*ва с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е цялото в лайна.