Срещат се двама стари приятели, които...

Срещат се двама стари приятели, които не се били виждали десет години. Първият казва:
- Искаш ли утре в девет сутринта да се срещнем на голф игрището, ще поиграем, ще си спомним младите години. Само, че да знаеш, възможно е да закъснея половин час, ама ти ме почакай!
Срещат се на другия ден, първият дошъл навреме, играл като бог. Победил убедително и то с лявата ръка.
Удивен вторият пита:
- Как така се получава, че играеш толкова хубаво с лявата ръка, да не си левак?
- А, не, просто такъв ми е ритуала.
- Какъв ритуал?
- Ами такъв, като се събудя сутрин гледам, как спи жена ми. Ако спи на лявата страна, играя с лявата ръка, ако спи на дясната страна, играя с дясната ръка. По този начин винаги побеждавам.
- Добре, бе, ами ако спи по гръб???
- А, тогава закъснявам с половин час!
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
- Как си, лисо? - попитал я заека.
- Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника... Бягай зайо, защото... - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
- Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека.
- Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника... не виждаш ли... Бягай, защото... - едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
- О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
- Добърррр деннннн!