Тя:
- Защо мъжете не знаете какво искаме ние, жените?
Той:
- А защо вие жените, като знаете какво искаме ние, но не го правите?
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
В африканската савана, лъвът и лъвицата лежат на слънце. Изведнъж прибягва един заек, прасва един тупаник в ченето на лъва и духва. Лъвът – нула внимание, а лъвицата – в шок.
– Ти цар на животните ли си или какво? Настигни го и го скъсай на две!
– Бе стига бе, голяма работа, малък е още, глупавичък, има комплекси да избива, майната му!
Всичко това се повторило няколко пъти и всеки път – подобен разговор между двамата. При поредния набег от страна на зайчето, лъвицата скокнала и го погнала. Наляво, надясно, през шубраците – голяма гонка. Накрая, заекът се шмугнал в една бетонна тръба, лъвицата - след него, но главата и заседнала. Заекът заобиколил тръбата и на спокойствие "оправил" лъвицата. Измъкнала се тя след два часа мъки и се прибира с подвита опашка, охлузено лице, увиснали уши, тъп поглед.
Лъвът я гледа и ехидно пита:
– Към тръбата ли те замъкна?
Сподели