Традиционно медиите съобщават, когато има прострелян...

Традиционно медиите съобщават, когато има прострелян (убит), че "простреляният е криминално проявен". Днес направиха изключение: "простреляният е от ромски произход"...
Един милионер имал син-олигофрен. Един ден бащата решил да зарадва детето си и му казал:
- Сине мой, ще те заведа на околосветско пътешествие. Аз ще ти казвам кое, какво е. Ако имаш въпроси, питай ме. Разбра ли?
- Да, тате.
Отишли двамата в Египет. Застанали пред египетските пирамиди и бащата казал:
- Това тук са египетските пирамиди. Преди много, много време в тях са погребвали фараоните. Имаш ли въпроси?
- Не, тате.
След това отишли във Франция. Застанали пред айфеловата кула и бащата казал:
- Това тук е айфеловата кула. Тя е построена през 1889 година по случай 100-годишнината от френската революция. Имаш ли някакви въпроси?
- Не, тате.
Накрая бащата завел сина си в САЩ. Застанали пред статуята на свободата и бащата казал:
- Това тук е статуята на свободата. Тя е докарана от Европа и е служела като фар за корабите. Въпроси?
- Не тате.
Бащата се ясодал - където и да заведел олигофренчето, то не се интересувало от нищо. Той го хванал и му казал:
- Щом нямаш въпроси, ще те заведа във фермата на дядо ти.
Отишли те във фермата на дядото и застанали пред една машина. Тогава бащата казал:
- Тук дядо ти прави вкусните салами, които ти много обичаш. От едната страна на машината слагаш говедото, а от другата излиза салама. Имаш ли въпроси?
- Да, тате. Има ли такава машина, в която да сложиш салам и от нея да излезе говедо?
- Да, на майка ти у пу*ката...
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!