В класната стая влиза директорът на...

В класната стая влиза директорът на училището и води симпатично момиче.
– Ученици, това е новата ученичка, казва се Златка и ще учи във вашия клас.
Слагат момичето до Иванчо. Възбуденият Иванчо и казва:
– Ела днес у нас, родителите ми отиват на вилата.
Иванчо се прибира вкъщи, почиства, подрежда и започва да се чуди, как да вкара Златка в леглото. Решава да постави на масата бутилка вино, цигари, да пусне хубава музика... А после се сеща:
- Ама тя е отличничка!
И в този момент звънецът на входната врата звъни. Иванчо отваря вратата и вижда Златка, облечена в училищна униформа. Иванчо я пита учудено:
– Ама ти защо си с униформа?
– Ми нали утре ще ходим на училище...
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.