Иванчо никога не питаше родителите си...

Иванчо никога не питаше родителите си, как се появяват децата, защото неговото семейство винаги бяха живели в боксониера.
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови - вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия - позастояла и вмирисана, ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?
- Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "Яж, куче проклето!"
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат...
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!
Някаква млада двойка - годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място.
Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
- Заповядайте вътре, чеда мои! - казал им Свети Петър.
- Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може - не щем да влизаме.
- Чакайте тук, отивам да проверя. - казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят:
"Добре де, това е рай все пак - ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?"
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили...
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
- Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
- Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме... А може ли да се разведем после?
- Аман от вас! - викнал гневно Свети Петър. - Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!