Зима. Детска градина. Следобед. Децата се...

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: - Ама те са на обратно!… Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава: - А това не са моите обувки!… Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита: - А къде са твоите? - Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: - А къде ти са ръкавичките? - Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…
От анти-феминистки site:
Щастлив съм, че съм мъж, повярвай.
Не живея само на "млекце за стомаха", диетично кексче или салати.
Не лицемернича пред приятелките си за рамера на гърдите им/ми.
Мога да се ориентирам къде е запад, юг, север и изток.
Не умирам само от една-две бири.
Когато се напия не изпадам в депресии, сълзи и обяснения.
Не решавам с часове, какво да облека и си оправям косата само 5 минути.
Не се разхождам и в същото време да дебна къде да се огледам.
Не хленча и не отегчавам и после да стана кисела и нацупена.
Не съм се разплаквал за някакъв смотан пръстен.
Не шептя за приятелите си и не говоря зад гърба на хората.
Не мисля само за различията.
Никога няма да вляза в цикъл, да полудея и да твърдя, че спиш с всеки срещнат.
Аз съм рационален, основателен и мисля с логика.
Знам какво и как го искам.
Супер много се гордея с топките си и обожавам да пикая прав.
Повишам жизнеността си с истински спортове и не ме е страх от топката. Все пак е по-интересно, отколкото да висиш на врата на някоя.
Няма да стана сърдита, просто ей така и да те нарека простак.
Можеш да си с мен, когато имаш голямо желание.
Няма да си помисля, че това е постоянния размер само като го гледам.
Доволен съм, че съм мъж. Доволен съм, че няма да раждам.
Не ставам гадна кучка всеки 28 дни.
Доволен съм, че пола ми ми дава възможност да вдигам...
Адски се радвам, че съм мъж, а не жена като теб!