След войната в Косово, сръбски генерал...

След войната в Косово, сръбски генерал събрал войниците си за преглед. Гледа един с бинтована ръка и го попитал:
- Какво се е случило с теб?
- Ами, господин генерал - казал войникът - седя си в укритието и виждам американски изтребител, че се задава в небето. Вадя пистолета и започвам да стрелям по него. Той ме забеляза и с един откос с картечницата на самолета ме простреля в ръката.
- Браво, ти си истински герой! За награда - 1 седмица отпуска и 2 извънредни заплати!
Продължил с прегледа и вижда един с бинтован крак. Попитал и него:
- Войниче, при теб какво стана?
- Ами господин генерал, седя си и аз в окопа и виждам американски изтребител. Вадя пушката и започвам да гърмя по него. Той ме видя и с картечницата на самолета ме простреля в крака.
- Браво, ти си още по-голям герой, получаваш за награда 5 заплати и 1 месец отпуска!
Продължил с прегледа и какво да види - един войник целият бинтован , само едното око му се подава през бинта.
- Войниче, а ти как се нареди така? Да не си настъпил пехотна мина?
- Не, господин генерал. И аз, като предните двама, си седя в окопа и виждам вражески самолет. Вадя калашника и започвам да го стрелям. Той ме забеляза и започна да ме обстрелва с картечницата. Обаче, аз съм бърз и се скрих зад един камък. Пилотът направи обратен завой, аз пак изскочих и взех да го стрелям, но той пак ме забеляза и пак отговори на стрелбата. Аз, обаче, успях навреме да се скрия пак зад камъка. И така, ситуацията се повтори още 7-8 пъти.
- Добре де, - попитал генералът - а защо си целият в бинтове? Какво стана?
- Амиии, на пилота му писна да прави кръгчета, приземи самолета и като взе една гьостерица...
Имало едно време един човек дето искал да е*е Василиса рекрасна, но тя не искала. В отчаянието си той отишъл при един десетглав змей.
Питал първата глава как да нае*е Василиса Прекрасна и тя му отвърнала:
- Изчкаваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
Но той не искал по този начин и отишъл при другите осем глави, които казали същото. Стигнал до десетата глава и нея питал също. Тя му отвьрнала:
- Изчакваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
- Аз не искам така.
- Ами тогава слушай внимателно: През пет земи в шеста ще намериш златно клонче. По пътя ще те бият и еб*т.
Трьгнал той и по пътя го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел клончето и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Вьрнал се. Главата му казала:
- В девет земи в десета ще намериш златно листо. По пътя ще те бият и еб*т.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел листото и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Пристигнал. Главата казала:
- В деветнайсет земи в двайста ще намериш златна ябълка. Донесеш ли нея, ще ти кажа какво да сториш за да нае*еш Василиса Прекрасна.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел ябълката и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Едвам се добрал до десетата глава. И тя започнала:
- С клончето, листото и ябълката ще направиш чай. Ще го дадеш на Василиса Прекрасна и докато го пие туп с една тухла по главата, и е*еш докато е топла...