Намръщена утринна маршрутка се промъква от...

Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Борец отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача:
- Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива.
Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара.
- Кви са тия цайси, бе?
- Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. - обяснява продавача - Супер са и имат три години гаранция.
Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците - всичките голи.
Сваля очилата - всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа - на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата - пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги - все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята:
- Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!
Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама пише на шефа си: - "Г-н Президент, моля ви, върнете ме обратно във Вашингтон, тука е ужасно. Първо ми взеха таблета, който ми подарихте и ми дадоха един бележник и химически молив да си водя бележки. След това ми взеха късата рокличка, която ми подарихте и обувките с високи токчета (Prada, of course) и ме облякоха в една огромна пола и гуменки. Спасете ме, колкото се може по скоро!" Секретарката на Путин пък пише на шефа си: - "Др. Путин, тук е непоносимо, моля върнете ме в Москва незабавно! Първо ми взеха бележника с моливчето, който ми подарихте лично и ми дадоха някакъв сложен компютър, на който не мога да записвам нищо, и ме следят непрекъснато. След това ми взеха голямата удобна пола и гуменките и ме облякоха в една къса рокличка и обувки на токчета. Не, че не ми стоят добре, но рокличката е толкова къса, че ми се виждат и кобура и таш*ците."