Всяка взаимна любов е прекрасен дует...

Всяка взаимна любов е прекрасен дует. Увеличи ли се състава, се превръща в обикновен водевил...
Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
- Кажи Асане, какво има?
- Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
- Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
- Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
- Асане, много еб*ш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
- Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
- Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
- Шефе, много четеш, малко еб*ш, това е любовника на жена ти от 2 години.
Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис.
С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага.
Клекнал смирено и започнал да се моли Господу:
- Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица!
Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу:
- Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица!
Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...