– Как да го вкарам тоя...

– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.
1. Истинският джентълмен никога не удря Дама без повод. 2. Истинският джентълмен никога не пита Дамите на колко са години, а кога са завършили училище. 3. Истинският джентълмен никога нищо не отказва, ако за нищо не го молят. 4. Истинският джентълмен винаги нарича котката "котка", дори ако се спънал в нея и е паднал. 5. Истинският джентълмен винаги отстъпва на Дамата, ако тя е по-силна от него. 6. На Истинския джентълмен винаги му е трудно да гледа как една Дама влачи тежък товар, но винаги превъзмогва трудностите. 7. Истинският джентълмен винаги си избърсва краката в изтривалката, преди да почука с тях по вратата. 8. Истинският джентълмен винаги изпраща дамата до дома, ако това е дома на Истинския джентълмен. 9. Истинският джентълмен винаги изпраща жена си до влака, за да е сигурен, че е заминала. 10. Истинският джентълмен винаги пропуска дамата пред себе си, за да я огледа и отзад. 11. Истинският джентълмен винаги отстъпва място не само на Дамата, но и на Дамата на друг Джентълмен. 12. Истинският джентълмен говори на Дамата на сутринта това, което и е говорил и вечерта. 13. Истинският джентълмен никога не отказва на Дама, ако тя е съгласна. 14. Само Истинският джентълмен може да подаде правилно ръка на Дама, излизаща от мазето с чувал картофи на гърба.
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!