Съвсем скоро при арест ще имате...

Съвсем скоро при арест ще имате право на адвокат, телефоннно обаждане и обновяване на статуса във фейсбук.

Още вицове

Някога... по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо говно. Информирали надлежно.... Отпочнал спор голям.
Чие е лайното. - А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно. Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно -международен. "Замирисало" на война. Всички политици се
видяли в чудо. Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:
- Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната
общественост. Война няма да има!
Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков. Друго разрешение няма.
Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.
/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/...
Пристигнал Живков.
Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в говното, помирисал, изследвал консистенцията с палец-показалец-среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса... Мислил 3 секунди... И отсякъл следното:
- Това говно е на Съветският съюз.
Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:
- Но как позна?
- Е, аз 30 години ям съветски говна. Та вкусът им ми е познат.
Китайският посланик кимнал разбиращо.

гласувай

Един мъж бяга по перона на гарата и вика:
- Инфекция, инфекция!
Един кондуктор строго му прави забележка:
- Не нарушавайте обществения ред!
- Търся жена си!
- Е, какво сте се развикали "Инфекция, инфекция"?
- Ами тук пред хората чума ли да я нарека?

гласувай

Младо момиче отива на гинеколог:
- Докторе, имам известни проблеми…
- Сега ще ви прегледам.
Докторът слага ръкавиците:
- Седнете на този стол. …тук боли ли ви?
- Не.
- А по-навътре?
- Не.
- Ами още по-навътре?
- Не.
- А тук?
- Тук малко да.
- Ами госпожице, вие сте за "уши, нос, гърло".

Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!

Едно момченце тъкмо проговорило и го попитали какво иска да му подарят на рождения ден. То отговорило:
- Масичка.
Станало на 10 години и пак го попитали какво иска за рождения ден. То пак отговорило:
- Масичка.
И така всяка година, когато го попитали, желанието му било все същото - масичка. Момчето пораснало, възмъжало, остаряло, станало на 80 години и пак го попитали какъв подарък иска, а той пак отговорил:
- Масичка искам.
Но един ден легнал да умира и роднините му го попитали защо са му били тези масички? А той отговорил:
- Тези масички ми бяха за…
И умрял.

гласувай

виж още вицове