Аз съм българче! Не мога...

Аз съм българче! Не мога, без ракия да живея. Искам да съм като Ботев, но да пиша не умея. Аз съм българче свободно, над закона аз живея. Всичко българско и родно ще продам, ако успея. Аз съм българче и расна, в дни на преход, в мътно време. Син съм на земя прекрасна: Хайде да я окрадеме! Аз съм българче и зная - таз земя е най-прекрасна, Имам ли пари и връзки в обществото ще израстна. Аз съм българче обичам, наште планини зелени. Във боклук да се зария – първа радост е за мене. Аз съм българче и силна майка мене е родила; Ям лекарства и ваксини - ще живея сто години.
Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.