Дедо викаше: - Най-неподкупните ора са.... ората...

Дедо викаше:
- Най-неподкупните ора са.... ората пред тоалетната...
Един човек имал голям проблем - приличал в лицето на ГЪЗ! След многобройните подигравки в училище и в университета, успял да завърши образованието си, някак си. Намерил си работа, но на вторият си ден във фирмата шефа му го извикал и казал: - Съжалявам, но ще трябва да те уволним. Много си начетен, интелигентен, образован, ще ни привлечеш много клиенти, но... адски много ми приличаш на ГЪЗ, съжалявам. Младежът се отчаял, но решил да търси утеха в любовта и си хванал гадже... Но на втората седмица от връзката му, жената го извикала и казала: - Ще трябва да се разделим. Много си умен, забавен, много ми е хубаво с теб, но... ПРИЛИЧАШ МИ НА ГЪЗ, няма как да стане. Момчето разбрало, че няма смисъл да живее вече и решило да се самоубие. Видял една отворена шахта, решил да скочи вътре. Понечил да погледне колко е дълбока шахтата и... отдолу се чуло глас: - "НЕДЕЙ ДА СЕРЕШ ТУКА, ЕЙ!"
3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.