Университет, изпит. Първи курс, всички преписват...

Университет, изпит. Първи курс, всички преписват усилено, професорът чете вестник. Само леко да отпусне вестника и всички крият пищовите. Втори курс, всички преписват от учебника, като внимателно следят професора. Трети курс, всички спокойно преписват от учебника, без да обръщат внимание на професора. Професорът отпуска вестника и леко се прокашля - всички неохотно затварят учебниците. Четвърти курс, професорът отпуска вестника, от задните редове се чува покашляне и професорът отново си вдига вестника...
Вчера си купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам: - Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага! А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика: - Това е, толкова е дневната ми доза. А аз му обяснявам: - А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза - яж ги всичките! Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде! На края го похвалих: - Юнак! А сега повикай главния мениджър! Идва мениджърът, а аз му казвам: - Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?