Детенце не иска да заспи. Майката...

Детенце не иска да заспи. Майката пита бащата:
- Може би трябва да му изпея нещо?
- Защо веднага, скъпа? - отговаря мъжът. - Опитай първо с добро!
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!
Телефонен разговор с любимата: - Алооо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...