В една землянка един хайдутин вика...

В една землянка един хайдутин вика:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Ходи излез, пръдни и па прибери.
Ходил, пръднал та се прибрал и в цялата землянка се размърдело. Отива втори айдутин и вика:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Ходи излез, пръдни и па прибери. Oтишъл на вън, пръднал и се прибрал. Пак се размирисало. Дошъл трети хайдук и казал:
- Войводо, ке пръднем.
Войводата казал:
- Тоя път седи тука, пръдни, излез на вън и тогава се прибери.
Вървели поп и клисар,естествено клисаря ходил пеш а попът на магарето.Клисаря се уморил да ходи и си мислил как може да излъже попа та да се качи на магарето.Вървели що вървели и минали покрай едни гробища,а там видели една вдовица да се пропява на един гроб.
- Ох,Георги защо ме остави сама Георги толкова ми е тежко без теб.
В това време на клисаря му хрумнала блестяща идея да излъже попа и му рекъл:
- Дядо попе искаш ли да се хванем на бас че мога да изчукам тази жена тук на гробищата,ако го направя даваш ми магарето а ти ще ходиш пеш.Попът се съгласил но при условие че се качи на едно дърво и ще гледа да се увери че е истина.Договори ли се.Нашия човек отишъл до един чужд гроб и започнал с все сила да плаче:
- Ох Марийке,Марийке как можа да си отидеш от този свят,толкова ми е мъчно,как ще се справям сам!
Жената го съжалила и отишла да го утешава.
- Кого сте изгубили г-не,жена си ли,от какво беше болна?
- Не беше болна,ами много съм надарен и не можа да ми издържи.
На вдовицата очите й светнали.
- Ами ще ми покажеш ли колко си надарен?-попитала тя.
- Може,да отидем ей под онова дърво тогава.
Отишли и започнали да "работят" както му е редът.
По едно време в кулминационния момент жената взела да вика от удоволствие:
- Ох,ох идааа Георги,идаа дръж ма Георгее.
В това време попът от дървото се обадил:
- Да е....а твойта мама ти дали ще отидеш до Георги или не,не знам ама на мене магарето ми отиде.
Руско селце по време на комунизма. Бедна къщурка. Баба и дядо сами в стаята. Бабата лежи на смъртно легло и бере душа, а дядото седнал до нея на едно трикрако столче и я държи нежно за ръката с насълзени очи. По едно време бабата продумала едва-едва:
- Дядо...
- Кажи, бабо - навел се дядото по-близо за да чуе последното желание на бабата.
- ...абе ти нали ми обеща като се оженихме...таквоз де.. някой път ан*лен с*кс..
- А! - сепнал се дядото - Ама то сега не ми е до това бабо, точно в този момент.. не е прилично така.
- Моля те бе дядо - това ми е едничкото желание преди да си отида..
Е какво да се прави - съблякъл се дядото, баял си на онази работа, дигнала се криво-ляво и оправил бабата отзад.
Отишъл дядото да се измие след това и като се връща - що да види! Леглото на бабата празно и тя никъде не се вижда. Дядото се паникьосал и взел да я вика. Обаче никъде ни следа. Погледнал той през прозореца и какво мислите - бабата навън хванала метлата и мете, че пушек се вдига.
Почесал се дядото където не го сърби и рекъл замислено:
- Ха и ква излезе тя? Че то така и Ленин можеше още да е жив...