Не крадат всички, а само тези...

Не крадат всички, а само тези които имат възможност.
Американецът, французинът и Бай Ганьо попаднали на остров с канибали. Вождът на племето дошъл при тях и им казал:
- "Ние сме канибали, но въпреки това сме цивилизовани. Яденето на хора вече не е на мода, но за сметка на това ще ви е*ем и всички ще ви се изредим, ако не ни покажете нещо, което не сме виждали".
Пръв се престрашил американецът. Вождът му дава две мраморни топчета и му казва:
- "Искам с тези две топчета да направиш нещо, което не сме виждали"!
Американецът рекъл:
- "Аз се занимавам с йога и мога да правя невероятни неща".
Започнал да гълта, плюе, да си вади през носа, гъза и отвсякъде въпросните топчета. Вождът се доближил до него потупал го по гърба и го завел в една колиба, където стар йога медитирал на една педя над земята.
На*бали американецът, дошъл ред на французина. Той казал:
- "Ние французите сме весела нация и обичаме цирка. Самият аз работя в цирк".
Започнал да показва най-различни жонглиращи номера с двете топчета. Пак дошъл вождът при него, потупал го по гърба и го завел в друга шатра. Там имало десетки телевизори със сателитни програми и на някои от тях вървели циркови представленя. И това канибалите го били виждали. Нямало как - изредили се и на французина.
Дошъл ред на Бай Ганьо. Той получил двете топчета и се помолил на вожда:
- "Може ли да ме оставите насаме за 5 минути да си помисля какво мога да направя"?
Вождът се съгласил и му казал:
- "Добре, но ще ти пратим някой да те наблюдава, нищо, че сме на остров".
Заминал Бай Ганьо с пазача си настрани. Обаче не минали и 5 минути, когато пазачът на Бай Ганьо се завърнал тичешком и запъхтян и рекъл:
- "Вожде! Вожде, голямо чудо стана, такова нещо не си виждал".
- "Какво бе?" - рекъл вождът.
- "Вожде, не, такова нещо не си виждал изобщо, нещо невероятно..."
- "Изплюй камъчето, какво стана" - рекъл леко изнервено вождът.
- "Какво стана, какво стана. Ами докато седеше и си мислеше, какво да прави с двете топчета, едното го счупи, а другото го изгуби".
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…