Един пич бил в пустинята много...

Един пич бил в пустинята много време без вода и без храна.
Дошло му на ум, че може да си отреже пишката и да я изяде.
Тръгнал да я реже той и тогава се обадил вътрешният му глас:
- А бе недей да я режеш бе, слушай ме недей!
И човека не я отрязъл.
След 1, 2 до 3 часа пак му се прияло на пич-а и пак решил да я отреже, но вътрешния глас пак казал :
- А бе недей да я режеш бе, слушай ме недей !
Човека пак не си отрязъл оная работа ...
Няколко пъти станало така и най-накрая той не издържал отрязал си пишката и я изял, а вътрешния глас казал:
- А видя ли бе ако ме беше послушал щеше да го надървиш и щеше да ядеш повече ...
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...