Един мъж си пътувал във влака...

Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Кара си един човечец трабанта по бул."Освобождение" и си мисли:
"Две сметки за парно не съм плащал... и тока... пък жената иска" не видял червеното на Орлов мост и прас в едно BMW 720.
BMW-то сваля прозореца и един борец го гледа свирепо през него.
Човечеца се уплашил и таман си помислил, че е загазил,
светнало зелено и бореца потеглил с мръсна газ.
Оня се отпуснал - светнало му пред очите и взел да си мисли
за хубави работи "Поне дъщерята в университета приеха..."
да, ама точно пред университета пак не видял червеното и в същото BMW - прас!!!
Пак сваля стъклото бореца и гледа свирепо.
Нашия пак се разтреперал, но светнало зелено и оня отфучал.
Нашия взел да си мисле за повратностите в живота... и на Раковска се тряснал пак в същото BMW.
Този път бореца не издържал - слязъл от колата и почукал на стъклото на трабантчето.
Човечеца ни жив ни умрял сваля стъклото а бореца:
- Абе, брато - чудим се значи, мене като ме нема пред теб - как спираш бе?